В един съботен слънчев ден вървяхме към колата ни по една тясна пловдивска уличка, когато чухме силно и измъчено мяукане. Дъщеря ми намери котенцето, скрито до едни стълби в близост до пътя. Хора, живеещи в района, ни споделиха, че котето изглежда е било захвърлено/изоставено съвсем наскоро, буквално минути преди да дойдем.

Решихме да приберем котака, който бе съвсем невръстен. Преди да го вземем у дома, минахме през ветеринар. Обезпаразитихме го външно и вътрешно и взехме нужните консумативи, за да го гледаме у дома временно, докато му намерим постоянен собственик.

За жалост, няма как да остане при нас, тъй като вече имаме и куче, и не много пространство вкъщи.

При ветеринарен преглед е установено, че котето има херпес вирус. По тази причина има гурли около едното си око, което третираме с лекарство, предписано от ветеринаря. Заболяването би следвало да отмине до няколко дни, както сподели ветеринарят.

Котето е изключително социално, спокойно и любвеобилно. Когато го намерихме, плачеше доста силно, но в момента, в който го взехме с нас, веднага млъкна и се успокои. Оттогава предимно спи и се храни, а когато го пускаме да щъка на свобода, много обича да си играят с него и да го галят.

Можем да уредим транспорт в случай, че новият му стопанин е в район Пловдив.